Има ли БЪЛГАРСКИ ЛИТЕРАТУРЕН ЕРОС? И ако действително има, заслужава ли той да бъде изследван и обособяван като отделна линия в родната изящна словесност.

Въпросът, разбира се, е риторичен. Хуманитарните науки отдавна са отредили основна роля на половия живот и половите взаимоотношения както за битието на отделната личност, така и за съвкупния обществен живот. „Половата полярност - гениално обобщава руският философ Николай Бердяев - е основният закон на живота и може би е основата на света.“ Наричайки въпроса за пола „прокълнат, световен въпрос“, изтъквайки, че с него са свързани проблемите на живота, смъртта и безсмъртието и въобще всички вселенски въпроси, Бердяев твърди: „Въпросът за пола и любовта има централно значение за цялото наше религиозно-философско и религиозно-обществено миросъзерцание. Главният недостатък на всички социални теории е свенливостта, а често и лицемерното игнориране на източника на живота, на виновника за цялата човешка история - половата любов.“

От своя страна изкуството, в частност литературата, винаги са разглеждали любовно-сексуалните проблеми като неотменима част от човешката екзистенция. Ако ги съотнесем обаче към по-общото понятие култура, ще се убедим, че спрямо интерпретирането на половия феномен нейната особена активност и енергия се проявява в две противоположни, противоборстващи си направления: освобождаване-стимулиране и задържане-санкциониране. От превеса на едното или другото начало, или от тяхното „динамично равновесие“ до голяма степен зависи степента на развитост на дадена култура (цивилизация), а оттам - и общество. Бих рискувал да добавя още, че посредством отношението си към пола, към тялото като съсъд на душата и източник на сексуални наслади културата се самоидентифицира, изграждайки система от твърдо положени ценности, норми и естетико-възприемателски модели. А тъкмо от напрежението между задържането и освобождаването, между „забраните“ на обществената норма и „стихията“ на човешката природа - чрез посредничеството на творческия гений! - са се родили и се раждат безчет прекрасни еротични произведения на изкуството и литературата. Защото „всички хора, всички без изключение са в известен смисъл полови психопати и еротомани“ (Бердяев), а както твърди Оскар Уайлд истинското изкуство не признава морала.

Ние не сме изключение от тази практика. Ето защо БЪЛГАРСКИ ЛИТЕРАТУРЕН ЕРОС съществува. При цялата специфика на нашето историческо, социално и културно битие този проблем има своето развитие, като се започне още с фолклора и се мине през всичките етапи на книжовността ни, за които имаме запазени съответни литературни свидетелства. Това развитие, като важна брънка от изявите на българската културна идентичност, следва да бъде показано, въпреки че можехме да го сторим и доста по-рано, използвайки както „по-пресен“ (а може би и по-богат) изворов материал, така и методологията, знанията и опита на предишните поколения изследователи.

Безспорно, независимо от огромните възприемателски празнини, които отваря едно такова „закъсняло“ осмисляне на литературната ни еротика, смятам сегашния момент за особено подходящ за неговото осъществяване. И в този акт няма и не може да има нищо конюнктурно, абстрахирайки се от факта, че преди десет години, примерно, подобно изследване просто не би било допуснато. Едва ли трябва да повтаряме, че тъкмо напоследък си проби път възгледът за проблематизирането на определени теми, мотиви, жанрове, стилове, „техники“ и пр., които съставляват микроисторията на една литература. Най-после и у нас се разбра, че чрез тия свои „сегменти“ литературата се легитимира и в съзнанието на възприемателя, и добива публичност в социокултурното пространство. Историята, в частност литературната история, битува у индивида посредством конкретните си проявления - творба, цикъл, мотив, тема. Възприемателят няма как да обхване целия исторически сложил се масив от текстови наслоявания, наречен литература. Той обаче може да „помни“ части от това цяло, да актуализира в съзнанието си дадена проблематика, сюжетика, образност и пр. И посредством тях да (ре)конструира модели за художественост и смисловост и да изгражда дискурс. Разглеждайки литературния процес, Никола Георгиев изтъква, че в него „се обособяват творчески реално чрез произведенията и концептуално в литературното мислене отделни художествени системи. Всяка система се носи от група творби. И най-преданата на системата си творба е в някакво оразличаване и противоречие с нея.“ Михаил Неделчев пък говори за „национален митопоетически текст“, който търпи различни трансформации в българската духовна култура, респективно фолклор и литература.

Сумарно казано, съвременното ни литературознание все повече се насочва не към описанието на литературните „събития“, не към хронологично-фактологичния метод, считайки го за свършена работа, а към проблематизирането на събраната емпирия. Насочва се, сиреч, към диалога между отделните литературни (и нелитературни) факти, между автора и творбата, между творбата и други творби; търси връзките автор-творба-възприемател, разполагайки ги в различни контекстуални - времеви и пространствени - плоскости и полета.

Историята на българската литературна еротика съвсем естествено се вписва в „макроисторията“ на българската литература. С тая разлика обаче, че отсъствайки като „микроистория“, към нея не е бил прилаган хронологично-фактологичния метод. Просто такава работа изобщо не е извършвана, защото еротиката е въобще с нулево присъствие в изследването на родната художествена словесност. Нещо повече - в координатната ос на ценностното осмисляне на литературните факти и проблеми тя, общо взето, е белязана със знак „минус“. Казвам „общо взето“, тъй като отрицанието важи в по-малка степен за периода до 9. IX. 1944 г. и в абсолютна степен за следващия период, до наши дни включително. Тук трябва да наблегнем и на още една съществена разлика между двата периода - докато първият (вътрешно нехомогенен) избягваше да проблематизира смислово и естетически наличната литературна еротика, имайки обаче съзнанието за съществуването на еротичен дискурс, то вторият санкционираше както изследването, така и създаването на еротични литературни творби.