ПЪРВА ГЛАВА

Таксито закова пред телевизията, непосредствено зад блестящ черен мерцедес със служебен номер. Магда погледна часовника си. Единадесет и двадесет и шест минути. Тя се вклини между хората, които пушеха самотно или на групи около входа. И чакалнята беше пълна. Мъжката фигура в гишето за пропуски беше замръзнала в надменност и досада. Почука настойчиво:

— Имам уговорена среща с Георги Ковачев, главен редактор на „Актуално студио“ — припряно изрече тя.

Портиерът лениво се измъкна от маската на недосегаем бог, надигна се леко с протегната ръка през прозорчето.

— Магда Кошарска ли сте? Паспорта, ако обичате! Другарят Ковачев лично заръча да ви пусна веднага — той даде да се разбере, че тя се отличава от натрапчивите автори и отчаяни търсачи па правда, които обсаждаха неговата крепост.

Магда се дръпна в себе си. Не по-зле от него знаеше коя е.

Портиерът подаде готовия пропуск.

— Третия етаж, стая номер...

Обяснението увисна в зейналото празно прозорче.

Асансьорът беше зает. Магда хукна по стълбите.

Влетя задъхана в стаята на секретарката. В големите й черни очи припламнаха дяволити искри.

— Точна съм — обяви тя, забързана към тапицираната врата в дъното па стаята.

— Другарят Ковачев е зает — студено изстреля секретарката, без да вдига очи от разтворената папка.

Недоумение угаси палавата веселост по Магдиното лице. Промълви объркано:

— Той сам ми се обади?! Настоя. Било спешно.

— Седнете и чакайте! Другарят Ковачев има важно посещение.

Магда не помръдна.

— Предайте му, че съм пристигнала! — с внезапна рязкост настоя тя.

Секретарката поклати отрицателно с глава.

— Другарката Вера Банкова е при него — високомерно и някак си тържествуващо обяви тя.

— Ако вие не му съобщите, сама ще вляза — Магда посегна към дръжката па вратата.

— Съпругата на другаря Иван Банков е вътре възкликна секретарката, изумена от твърдоглавието на посетителката.

Магда пусна дръжката. Обърна се и пое с едри разярени крачки към изходната врата.

— Къде? — Секретарката се надигна от стола. — Другарят Ковачев нареди да го чакате.

— Нямам време за губене.

— Ще му докладвам — изсъска секретарката, но пред кабинета спря и подхвърли отмъстително:

— Едва ли сте била толкова дръзка, докато другарят Ковачев е бил ваш шеф!?

— Дори повече — Магда се полуусмнхна на спомена за множеството люти схватки с бившия заместник-главен редактор на в. „Социалистическо знаме“.

— Съмнявам се.

— Попитайте го!

Секретарката изчезна зад тапицираната врата. Магда извади цигара. Тъкмо да запали, от кабинета излезе Ковачев. Тя забрави запалката. Облещи се, като че ли виждаше извънземно. Ковачев в модерен костюм, нова риза, артистична връзка, скъпи обувки!! Подстриган ниско, с аромат на френски одеколон. Въобще не приличаше на образа, който трайно се беше запечатил в нейното съзнание от тяхната продължителна работа във вестника. Тогава той носеше безформени панталони, пристегнати с оръфан колан под изпъкнало като диня коремче. Отгоре слагаше домашно плетена жилетка или протрито кожено яке. Ризите и обувките му обикновено преживяваха няколко моди. Вдигаше правата си коса на алаброс и от това лицето му изглеждаше още по-кръгло, кожата — по-грапава, погледът на малките очички — по-подозрителен. Той смяташе немарливостта към външния вид за добродетел и не пропускаше да я изтъква.

Ковачев притвори плътно вратата след себе си. Същински светски мъж! Дори се усмихваше, вместо да крещи, както правеше в бившата редакция. Запазил беше само навика да потрива дланите си една о друга.

— Както винаги припряна и честолюбива — пошегува се той, докато я пронизваше с недоволен, тежък поглед.

— Взех такси, за да бъда точна на срещата — сряза го Магда.

— Другарката Банкова се обади, след като се уговорих с тебе. Предполагах да свършим до единадесет и половина. Нейният проблем се оказа наистина сериозен.

— Я не ме разсмивай! Банкова ще опре до тебе за проблемите си! Нейният мъж е един от десетте големи след Първия. Навярно е тъкмо обратното. Играй си играта, но не за моя сметка. Познаваш ме добре.

— И още как! Толкова години съм сърбал попарата ти.

— И аз твоята.

Наблюдаваха се с едно и също чувство на търпима непоносимост.

Магда беше спасителната сламка за Ковачев в бурния океан на телевизията. Посрещнаха го с недоволство, въпреки че специално заради него създадоха нова редакция. Непрекъснато говореха за промени в програмата и в тези разговори той долавяше намеци за неговата старомодност и догматичност. Въпреки че се бе посъвзел след успешния старт на „Актуално студио“, все още беше далеч от характерното си чувство за непоклатимост.

А за Магда Ковачев беше рядката възможност да изяви своите възгледи за журналистиката и да спечели допълнителни доходи. Повикал я бе преди няколко месеца в същия този кабинет: „Все се оплакваш, че главата ти е гробище на идеи. Представи си, си главен редактор на нова публицистична редакция и трябва да определиш нейната концепция и да очертаеш насоките й!“... Макар да се бе хванал за главата, докато четеше нейните предложения, след седмица той пак я повика. Ръководството одобрило идеята й за месечно „Актуално студио“ и настояло веднага да започнат да се разработват темите, с които тя обяснявала неговата същност. Между другото той й подметна за работа при него, но тя категорично отказа. Обеща да пише сценариите и да подготвя предаванията. Изпълняваше задълженията си с вдъхновение и старание, които далеч надхвърляха хонорарите.