I. ГОЛЯМОТО ОЛИМПИЙСКО

СЕМЕЙСТВО

Преди много, много години, може би те били 4000 и дори повече, хората, които дошли и заселили земите на днешна Гърция и Егейските брегове на съвсем не толкова далечното от нас Средиземно море, измислили и разказвали невероятни истории за всемогъщи богове и титани, които били безсмъртни, за техните небесни селения и земни владения, за борбите, които водили, и за техните простосмъртни любимци. Толкова обичали тези приказки, че нямало нужда дори да ги записват. Знаели ги наизуст и ги разказвали на децата си, а те на своите и т. н.

РАЖДАНЕТО НА СВЕТА

Древните смятали, че най-първото нещо на този свят бил Хаосът. Но какво е това Хаос? За някои е божествено същество без определена форма и размери. Други, които били повече, казвали, че Хаосът е огромна бездна, пълна с творчески сили и божествени семена. Огромна, неопределена по никакви правила, тежка и тъмна маса, смесица от вода, земя, огън и въздух. Тази изпълнена до предел бездна съдържала в себе си целия бъдещ свят. Тя е родила Гея — Великата Майка Земя, най-плодовитото божество, от което започнало всичко след Хаоса. Заедно със своя син и съпруг Уран — Богът на Небето, тя дала живот на много поколения богове. Мястото на боговете било, разбира се, в небесата. Далече под тях се разстилала Земята, на която боговете само благоволявали да слизат от време на време. Тя станала дом на хората. Дълбоко под нея зеела бездънната пропаст на Тартара, царството на тройната безкрайна и вечна нощ. Казват, че една бронзова наковалня, хвърлена от небето, лети девет дни и девет нощи, ако не и повече, докато стигне земята и също толкова дълго пада към дълбокото дъно и безпределната тъмнина на Тартара. Носели се слухове, че някъде по средата на тази тъмница, се намирал домът на Нощта, заобиколен отвсякъде от непрогледни облаци. А цялата земя била заобиколена от широкия син кръг на могъща река. Богът на тази световна река бил Океан — най-старият Титан от поколението на Уран и Гея. Той имал още шестима братя и шест сестри титанки, които по-късно дали живот на най-прочутите и славни богове на Олимп. Имал и други, не толкова славни побратими — Циклопите — огромни на ръст и с едно единствено око по средата на челото и Сторъките — чудовища с по 50 глави, с чиято сила никой не можел да се мери, наричали ги още Хекатонхейри. На тяхната съдба — да бъдат захвърляни и забравяни в безпросветната тъмница на Тартар, не завиждали дори смъртните хора. Тези същества, казват, били много страшни и не било никак приятно да ги гледаш. Но истинската причина за изхвърлянето им от света на боговете съвсем не била естетическа, т.е., че не били красиви. Най-неприятното било, че те били по-силни от всички и значи по-опасни. Най-старите богове приличали на хората, или може би хората, които те създали, приличали на тях. Застанел ли някой от боговете на най-първото място, което обикновено успявал да направи най-малкият син, това му се харесвало и искал да продължи вечно, тъй както вечен бил и божественият им живот. Първи Уран се; изплашил от Циклопите и Сторъките. Никакви бащини чувства не смекчили сърцето му и ги захвърлил в Тартар, за да властва спокоен и невъзмутим над този голям и оформящ се свят и никой да не застрашава властта му.

БАЩИ И ДЕЦА

Така започнала вечната борба между бащи и деца. Те щели да се бият помежду си, да спорят, да се отричат взаимно, да побеждават младите, а после, непоучени от опита си, да застават срещу децата си, те срещу своите деца и така безкрай. Само майките оставали ту при едните, ту при другите, но винаги при по-слабите, за да им дадат сила и да им помогнат. Така направила и Гея, Майката на всички майки. Слушала с болка стоновете на своите сторъки и еднооки деца и все по-силна ставала омразата й към бащата и към неговата жестока власт. В желанието си да бъде цар и да властва, той бил станал жесток тиранин. Накрая Гея събрала своите деца Титани и им казала:

— Трябва да помогнете на братята си и да свалите престъпника от власт!

Титаните се страхували от мрачната ярост на своя родител, не дръзвали да се опълчат срещу него. Единствено най-младият от тях — Кронос, имал куража да направи това, а и бил пресметнал точно какво ще спечели. Той застанал пред майка си и я попитал: „Какво трябва да направя?“

Дълго била мислила Гея как да отмъсти и накаже Уран. Вече била създала в утробата си онзи бял и лъскав метал, от който по-късно хората щели да направят страшни оръжия. Вече била направила от него сърп. По-късно с него щели да събират плодородието на земята. Тогава тя щяла да го използва за първи път, за да отсече веднъж и завинаги плодородието на Урановата плът. Тя подала остро наточеното оръжие на Кронос, който го грабнал с готовност и решителност. И вече трябвало само да изчака удобния момент.

Настъпила нощта, в която Уран, за кой ли път, дошъл при Гея, неизтощимата в плодовитостта си негова жена. Не му и хрумнало, че тя не иска да ражда вече изгнаници. Не очаквал, че Кронос този път я пази, не очаквал ослепително бялата светкавица и парещата болка в слабините си. Не очаквал, че това ще са болка и слабост завинаги.

Кръвта на Уран потекла на земята и от нея се родили духовете на жестокото отмъщение и гризящата съвест. Те останали безсмъртни и бродят по света и до днес, страшни богини, които нарекли Еринии и които всички си представяли със змии вместо коса на главата.

Детеродният член на Уран, който Кронос захвърлил надалече, паднал в морето. Вълните залюлели безсмъртната мъжка сила — все пак тя не можела да бъде унищожена. Бавно и полека около нея се събрала снежнобяла пяна, от която изведнъж се подала една вълшебно красива девойка — Афродита, богинята на красотата и любовта. Чудното създание се люлеело на гребена на вълните в една огромна бисерно блестяща мидена черупка. Афродита е последното от децата на наказания баща, но затова пък тя била толкова красива, така вечна и необходима, че сякаш трябвало да изкупи греховете на вече безсилния свой родител. Или може би да ги умножи и продължи, но вече чрез непостижимата красота и любов.

Това бил краят на властелина Уран. И началото на епохата на Кронос. Той отново, като истински властелин, не изпитал милост към силните и страшни свои братя Сторъките и Циклопите — страхувал се от тях. Оковал ги във вериги и ги заключил в дъното на долния свят, Тартара. Нищо ново, вече знаел от своя баща как се прави това. Гея отново приела в недрата си този неизказано тежък товар. Вероятно вече знаела какъв край била приготвила съдбата и за Кронос. Може би готвела вече своя план.