1. Есента на 2066-а. Дванадесет в полунощ. Укрепен кампос „Бояна“. Командо Иванов приема сигнал по сателита на Директорията. – Слушам. – Бригаден генерал Ван Гаал иска да говори с вас. Свързвам ви. – Да? – Командо Иванов, има спешна задача за вас. – Приемам. – Ще конвоирате важен товар до порт Варна. Тръгвате в 5 часа сутринта. Конвоят ще се осъществи по суша. Час на пристигането в порта – 18 часа. Тръгнете незабавно. Очакваме ви в Директорията до десет минути. Въпроси? – От какво естество е товарът? – Не е ваш проблем. – Ясно... Командо Иванов се надига от пулта и алармира бригадата. Той е около четиридесетгодишен мъж, екипиран в охранително облекло, късо подстриган, властен. След три минути охранителната бригада е строена. – Викат ни в Директорията – съобщава Иванов. – Конвой на товар до порт Варна, вероятно секретен. Час на доставката – 18 часа. Тилев и хората му – в пилотния джип. Аз – след пилотния. След мен – останалите. Въпроси? Няма. По местата. Тръгваме. Колоната на командо Иванов напуска укрепения кампос „Бояна“ и се устремява почти безшумно по някогашния булевард „България“, именуващ се днес Лъч 1, към сградата на Директорията. Булевардът е опасан отвсякъде с охранителни камери. На всеки сто метра се издига охранителна будка с въоръжени полицаи в нея, които зорко наблюдават движението. Всяко кръстовище на булеварда е отцепено с бариери, които се отварят по заповед, за да пропуснат движението, и също по заповед се затварят. На командо Иванов е дадена зелена улица по Лъч 1. Охранителната му бригада фучи. От двете й страни се стелят останалите кампоси на столицата. Всички са укрепени и най-строго охранявани от спецвойските. Кампосите са подредени покрай Лъч 1 в идеален ред. В центъра на всеки един се издига стандартният мол. До него е сградата на спецвойските. Паркингите й са претъпкани с техника – за пожар, за снабдяване с прясна вода при евентуално прекъсване на водоснабдяването, което всъщност се случва постоянно. Отделно има и съоръжения за подаване на топла вода в кампоса, която също липсва често. До нея е техниката за борба с организираната престъпност. Това са машини, снабдени с всякакви устройства за уличните сблъсъци, които възникват непрекъснато. Всяка машина побира до тридесет човека, които са готови всеки момент да тръгнат на поредната акция срещу хилядите лумпени, пренаселили столичния град и готови всяка секунда да изскокнат на улиците. И да протестират срещу всичко – от мизерните заплати до тоталния хаос в здравеопазването и геноцида срещу самите тях. Зад богатите кампоси, които се редуват от двете страни на бившия булевард „България“, са изградени умишлено гранични полоси, оградени с телени мрежи, по които тече ток с високо напрежение. Те отделят централния Лъч 1 от следващия Лъч 2. Второто трасе е някогашният булевард „Борис Първи“, който излиза на Южната магистрала. Самият Лъч 2 се води по-ниска категория от правителствения Лъч 1. Той също е отделен от останалия столичен град с гранична полоса и също е населен с кампоси, всеки със съответния мол и паркинг за спецохранителна техника. След охраняемата полоса се стеле в опасна близост многомилионният столичен град, състоящ се от невъобразимо количество панелни блокове и къщи, които напират отчаяно към Лъч 2, сякаш готови да го завладеят и премажат. Възпира ги единствено полосата с охранителна техника, както и полицаите, които щъкат непрекъснато около нея и бдят за реда. Особено агресивни са къщите от ромското гето, останали от „Факултето“. Те отдавна са превзели някогашния квартал „Красна поляна“, плъзнали са по височината към „Красно село“ и яростно напират към бившия булевард „Борис Първи“, сега Лъч 2, както напират и към Южната магистрала за Гърция през „Люлин“, която също надеждно се охранява. В столицата отдавна всичко се охранява. Командо Иванов знае наизуст целия Балкански мегаполис. Израсъл е в един от най-мизерните и крайни кампоси, бившия квартал около Централна гара „Надежда“. Не познава баща си. Заченат е някога ин витро. Известно време е отглеждан от майка си, след което тя е убита на улицата, а командо Иванов е израсъл в интернат. В интерната го харесал шефът, взел го под свое покровителство и успял да направи от него човек, тоест охранител, тръгнал нагоре от най-долното стъпало. Тръгнал от чин подкомандо, минал през всичките десет степени нататък и израсъл, благодарение на личната си дисциплина и всеотдайност, до командир на висше подразделение за специални поръчки на Директорията, която сега го вика. Командо Иванов поглежда сателитния си часовник. До сградата на Директорията остават още две минути. Интересно за превоза на какъв товар до порт Варна го изисква така спешно генерал Ван Гаал? Сградата на Директорията е на мястото на някогашното НДК. Ако трябва да сме точни, това е достроеното някога НДК, станало двойно по-голямо и по-високо. Към старата сграда са добавени още няколко. Те му придават уж солиден европейски вид, но наблюдателното око веднага ще забележи в целия ансамбъл от сгради нещо по-особено, балканско, а всъщност уродливо. Европейското е придобило български вид. Подстъпите към Директорията са по принцип непреодолими. Това е командният пункт на държавата. В него работят само европейски комисари със свой собствен европейски персонал. Комисар по икономика, по туризъм, по земеделие и екология, по европейски права... Комисар по юридическите въпроси, комисар по безработицата и мизерията, по ромските и по турските въпроси, съществува дори комисар по въпросите на Средновековието, тъй като България отдавна е разпределена в европейска зона „В“, спадаща тъкмо към това Средновековие. Централната европейска зона, заедно с Великобритания, е обозначена като зона „А“, средноевропейската зона – като зона „Б“, а южноевропейската зона, към която се числим и ние, спада към средновековна зона „В“. Към тази зона „В“ се водят също Сърбия, Румъния, Босна, Северна Македония и Велика Албания, Косово. Командо Иванов спира пред първата бариера на Директорията и показва пропуска си. Сравняват пръстовите му отпечатъци на устройството. Изследват и ирисовите му такива. Много добре познават собствения му джип, но няма случай досега да са го пуснали само защото много добре го познават. Правилата в Директорията са безмилостни. Другите джипове с неговите хора не са пропуснати през бариерата. Отклонени са към близкия паркинг, като на всеки един от приближените му се прави друга специална проверка с устройствата за пръстовите им отпечатъци, както и за тези на ирисите им. Едва тогава европейските цербери се успокояват. Затварят ги на паркинга и им казват да чакат командо Иванов. Те безропотно се подчиняват. До кабинета на бригаден генерал Ван Гаал командо Иванов достига след още две проверки. Едната е през детектора за непозитивни мисли, другата е за непозитивно въображение. Тестовете са въведени наскоро от Европа. Привнесени са от САЩ и са последен писък на модата. Това стана, след като един американец успя да взриви техния президент заедно с цялото му семейство. Оказа се, че всъщност той е арабин, придобил впоследствие американско гражданство. Тогава щатските специалисти получиха задача да конструират апаратите за непозитивни мисли и непозитивно въображение. Сега европейците са ги възприели от тях и въвели на пропуска на Директорията. След като детекторите не откриват нищо подозрително в мислите и във въображението на командо Иванов, най-сетне той се озовава в просторния кабинет на шефа на Директорията, бригаден генерал Ван Гаал. – Заповядайте, командо Иванов – посреща го свойски бригадният генерал. Говори твърд английски, с едва доловим акцент, произтичащ от майчиния му холандски, такъв твърд английски говори и командо Иванов, само че с български акцент. – Задачата е наистина спешна, командо Иванов. Два наши тежкотоварни камиона трябва да стигнат до порт Варна в точно определеното време. – Водачите на камионите ваши ли са? – осведомява се Иванов. – Наши, по две двойки на камион. Вие само ще ги съпровождате. – Разбрано. От какво естество е товарът? – И на нас не ни е известно. Пратен ни е от Истанбул. Нареждането е от централата в Брюксел. Отговаряте с главата си за него. Бихте ли ми начертали маршрута, по който възнамерявате да минете? – Какво имате предвид, генерале? – Искам безопасността на товара да бъде абсолютно гарантирана. – Маршрутът – както обикновено – по Северната магистрала. – Една част от нея не беше ли в ремонт? – Завършиха го. – Кой отговаряше за ремонта? – Белгийски консорциум. – Добре. Имате ли нещо против да минем заедно по маршрута за придвижване до порт Варна? – Нямате ли ми доверие, генерале? – Тъкмо защото ви имам прекалено доверие, искам да се уверя още веднъж в него. – Благодаря ви. – Картата! – заповядва генерал Ван Гаал по уредбата и на огромния екран срещу тях светва картата на Северната магистрала на страната. – Бъдете по-обстоятелствен и по-детайлен, командо Иванов, по отношение на маршрута, който ви предстои. Откъде според вас може да дойде първият проблем по време на пътуването ви? – Проходът Витиня – сочи командо Иванов. – Той е достатъчно силно укрепен, но може на определени места да бъде пробит от ромски отряди и да бъдем нападнати внезапно. – Нима ще ви е за първи път? – Местните ромски отряди около тази отсечка от магистралата са от особено естество. – В смисъл? – Преобладаващата част от тях са протурски и са изключително алчни и агресивни, не щадят живота си при нападение. Не са ли оформени от роми християни, на които им плащаме водата и тока? – Бяха оформени от роми християни, но в последно време масово преминават на страната на Пророка. Муджахидините взеха да им плащат с гориво и това ги обърна към тяхната вяра. Не знаете ли? – Знам за тази тенденция. – От нея идва опасността. – Да говоря ли с Комисаря по турските въпроси? – Тогава може да стане още по-опасно. Може да изострите любопитството му по отношение на въпросния товар и да предизвикате специално внимание. По-добре е техните отряди да не са наясно с товара. Мисля, че ще се справим, дори и при поредица от нападения в тая отсечка от магистралата. – Сигурно сте прав. Добре, продължаваме след прохода Витиня. Да кажем, че сме го преминали безпрепятствено и след незначителни сблъсъци и перипетии. Нататък какво следва? Коя е другата невралгична точка? – Българската. – От къде до къде е? – От порт Севлиево до порт Велико Търново. – Какво там? – Там действа отрядът на Василий. – На руснака ли? – Същият. – Нали те са едни от най-надеждните? – Лъжете се. Тъкмо тяхната надеждност е най-опасната. – Но нали българите от порт Велико Търново сами поканиха руснаците да ги пазят, обявявайки ги за техни кръвни братя? Нашата европейска централа в Брюксел влезе в преговори с Москва и даде съгласието си пред техния президент да прати руските отряди в помощ на местните българи. Изтъкваха се какви ли не доводи – че руснаците някога са ви освободили от турското робство, че сте се били заедно на някакъв си там проход, забравих му вече името. Къде е според вас проблемът в тази отсечка? – Братски е проблемът. – Доизяснете се, командо Иванов? – Нашите българи и руснаците са се сдушили до такава степен, че през тяхна територия от Северната магистрала пиле не може да прехвръкне, без да бъде спряно и най-щателно проверено. Те там са нещо като държава в държавата. При това нашите българи са най-често само добри изпълнители. Командването е в ръцете на руснаците и по-конкретно – в ръцете на техните тайни служби, които разполагат с всякаква техника и всякакви специалисти. – Тогава как възнамерявате да преминете през тяхната територия? – Има само един начин. – Кой? – Провокиран сблъсък между турските спецслужби, базирани в следващия регион, в порт Търговище, и руските спецслужби. Двете разузнавания се ненавиждат. – Какво предлагате? – Нападение от страна на турски отряди над отрядите от порт Велико Търново. Това е единственият начин да се отвлече вниманието и на двете велики сили и товарът да премине безпрепятствено през тази отсечка. – Имате ли представа колко време би отнело организирането и провокирането на подобен конфликт? – Там те избухват непрекъснато. – Спонтанно и само за да захранват алчните медии? – Достатъчно е да се обадите поне на две от тях и да им платите подобаващо, за да предизвикате какъвто си искате конфликт по магистралната отсечка, знаете го по-добре и от мен. – Имате ли някакво предложение, командо Иванов? – Обадете се на протурската телевизия „13“, да речем, да накара своите хора да направят подигравателно предаване за проруския сателитен Канал 6, който надълго и нашироко рекламира откриването на новата православна църква в кампос „Арбанаси“. Обадете се и ще видите какво ще произтече. – Какво, командо? – Проруският сателитен Канал 6 на секундата ще им напомни за тяхната рекламна кампания по повод откриването на новата джамия във вилает Попово с парите на Саудитска Арабия, а руските и турските отряди веднага ще предизвикат провокации по административните граници на двете области и ще забравят за наблюденията на каквито и да е отсечки по Северната магистрала. Пътят на конвоя автоматически е открит. Аз ли да ви обяснявам как се предизвикват в наше време религиозни конфликти? Те са на всяка крачка, генерале! Толкова е просто и лесно... – Знаете ли, че имате известно право – замисли се за момент генерал Ван Гаал. – Ще имам предвид предложението ви. А по-нататък по магистралата до порт Варна? – По-нататък може да възникне проблем единствено около порт Шумен, но там ситуацията е съвсем различна. – Доизяснете се отново, ако обичате? Нали порт Шумен е изцяло турски? – Да, но негласно го държат бизнесмените от порт Варна, които търгуват с бизнесмените от порт Шумен, а техните престъпни групи обменят постоянно опит, така че по онази магистрална отсечка няма да има никакъв проблем. Може евентуално да възникне някаква ситуация около вилает Нови пазар, който воюва за известна автономност от централната власт със своите кърджалийски групировки, но подкуп от около десетина хиляди евродолара ще свърши работа. – Ще ви бъдат отпуснати такива пари за пътуването. – Може и да не се наложи да ги ползваме, генерале, но е хубаво все пак да ги имаме. – Ще ги имате, командо Иванов. Това ли е всичко по магистралната отсечка? – Като че ли е всичко, генерале, ако и вие поемете гореспоменатите ангажименти. – Считайте, че съм ги поел. – Значи всичко ще бъде наред... Можете ли да ми осигурите още няколко неща за пътуването? – Слушам ви, командо? – Един камион с хранителни витамини... – Записвам. – И два камиона с бутилки с дестилирана вода. – Без проблем. – Кога мога да разполагам с всичко това? – След час. – Значи пристигането на крайния пункт в порт Варна за 18 часа се отлага с още един час? – Плюс два часа толеранс за всеки случай. Ще предупредя хората си там. Предупредете и вашите за новото уточнение. – До след час!