Човекът изгубил родината си
- Издател: Аспириус
- Жанрове: Съвременна проза , Романи и повести
- Преводач: Айтян Делихюсеинова
- Художник: Любомир Славков
- Страници: 312
Свърши се. Годините на пленничество вече свършиха. За първи път в живота си се чувствам свободен. Намирам се в земите, в които живеят свободни хора. Не ме преследва вече страх от смъртта и от мъчения.
Сдобих се със свободата, към която се стремях години наред. Но защо съм тъжен? Защо не можах отново да се сдобия с радостта от живота, която изгубих в момента, когато се осъзнах.
Сега разбирам, че за човек, който е изгубил родината си, дори свободата няма значение. В земите, където съм роден, където съм се смял и играл, вече не се говори моят език. Не знам и какво се е случило с хората, които някога говореха моя език по тези земи.
Последната буря изтръгна дървото. Ние, обрулените от нея няколко листа, продължаваме да се лутаме отчаяни и объркани, изгубили в пустошта пътя си към някакво неясно бъдеще.
Виж повече...
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.