От края на XIV до средата на XIX век в България през различни периоди се извършва преселване на големи маси хора от Западните области – сегашна Македония и Албания в Източна България. Това са така наречените преселнически вълни – предмет на изследвания от редица български и чуждестранни учени, които разглеждат това явление от различни аспекти. Константин Иречек, Любомир Милетич и други се спират на отделни моменти в свои трудове, без да посочват родове, причини и други подробности.

Най-обширно е изследването на Димитър Яранов от 1931 година – „Изселническо движение на българи от Македония и Албания към източните български земи през 15 до 19 век“.

За да направи своето изследване Яранов обикаля 460 селища и установява 3 пътя на разселването. За да си представим мащабите на това преселване, ще спомена, че само в селищата Панагюрище, село Баня, Бели Осъм, Петрич, Гърмен, Оборище, Пателеница, Црънча, Пещера, Перущица и Брестовица, пръснати по втория и третия пътища, Димитър Яранов установява, че са се заселили 73 рода, без да уточнява колко семейства от всеки род. Това означава, че големите родове са оставяли едно или няколко семейства в различни селища по пътя си. Това е причината и до днес да срещаме хора с еднакви фамилни имена в различни краища на България, които казват, че нямат нищо общо помежду си и нямат никакъв спомен за миналото си. Такъв беше и случаят с осъществената родова среща на рода Панови от Перущица, на която присътваха само една част – около 200 човека от цяла България.