Български Народни Приказки
Чети в библиотеката- Издател: Лексикон
- Жанрове: Литература за деца и юноши
- Страници: 125
Сборникът включва 35 от най-характерните и разказвани приказки, представящи различни особености и дялове на този жанр. Те са подбрани от различни източници и обхващат приказното богатство на народа ни от почти всички региони на страната. При четенето е необходимо да се има предвид следното:
Нормализирани са диалектните особености, които биха попречили за разбирането на текста и биха затруднили по-малките ученици в процеса на възприемане и осмисляне на поетическата образност, на стиловите и естетически достойнства на приказката.
Същата цел имат и морфологичните промени, оправяне на редуцираните глаголни форми, имена, наречия и др.
Почти изцяло са премахнати родителните падежни форми на имената, а дателните са оставени на онези места, където се вплитат органически в изказа и не пречат на възприятието.
Осъвременяването на езика има за цел да направи текстовете леснодостъпни за съвременното дете. В същото време водеща е идеята да се остане при автентичния фолклор, да се докоснат днешните читатели до живото народно слово, до магията на неговите неочаквани обрати, образи и сравнения, до ритъма и песенността на народния разказ.
За да бъде по-пълно усещането за автентичност в края на някои приказки с характерен диалект и изказ, поместваме точния и непроменен запис, веднага след неговия редактиран вариант. Това дава възможност на учениците да усетят народното слово, а на учителите — да обърнат вниманието им върху някои характерни стилови и образни особености на народния говор, както и на богатството на народния език. - Лилия Старева, съставител и редактор
Виж повече...Най-купувани
Препоръчано
Най-обсъждани
БОЛЕН ЗДРАВ НОСИ
Веднъж един старец отишъл с кола на риба. Като наловил много риба, натоварил я на колата и си тръгнал радостен към дома. Една лисица го видяла, че кара риба в колата, па нали е дявол проклетията, намислила да открадне рибицата на стареца. Изпреварила го, легнала насред пътя и се преправила на умряла. Дошъл старецът до нея, гледа я — умряла! Ритнал я веднъж, дваж, тя не мръднала. Взел я старецът тогава, та я хвърлил връз рибата отгоре, па рекъл: „Ето и риба на децата, и кожух за бабата!“
Тогава „умрялата“ лисица оживяла, изхвърлила всичката риба из колата, слезнала и си я събрала. Отнесла я у дома си и я накачила над огнището да има за зимата. И старецът отишъл у дома си и още от вратата викнал на бабата:
— Бабо, бързо хвърли вехтия кожух, защото ти нося нов от лисица.
Бабата хвърлила вехтия кожух в огъня и той изгорял. Когато изтърчала навън да види новия кожух — то нито кожух, нито риба. Така останала и без вехтия.
Дошъл на лисицата кума на гости, па като седели до огъня, лисицата му рекла:
— Куме Вълчо, да не погледнеш в огнището, че има много тръни, ще си убодеш клепки те!
Вълкът, кога погледнал, що да види — много риба накачена! Попитал лисицата откъде е и тя му рекла, че я е ловила под воденицата. Рекъл й вълкът да го води, та и той да си налови и тя го отвела под воденицата. Вързала му една делва на опашката и вълкът пуснал делвата с опашката си в една дупка в леда (било зимно време). Лисицата почакала, почакала, докато му замръзнала опашката с делвата, па отишла и извикала:
— Воденичарко, воденичарко, вълк има под колелото! Излязъл воденичарят, взел една тояга, та удрял, удрял, насмалко не му откъснал опашката. А лисицата влезнала във воденицата, изяла на воденичаря кашицата, търкаляла се в брашното и побягнала. Стигнала вълка и все едно не го вижда, захванала да стене, уж я боли, че я е бил воденичарят.
Тръгнали по пътя да търсят нещо за ядене, па лисицата рекла:
— Е, куме, забравих да ти кажа! Мене ме пратиха да те каня на сватба. А аз, пуста ми глава останала, се не сетих да ти кажа веднага, та да видиш какви манджи са ни сготвили, ръцете ще си изядеш!
— Е, хайде да идеме, кумице — рекъл вълкът. — Умрял съм от глад.
Станали, хайде та на сватбата. Лисицата рекла:
— Чакай аз да ида да кажа да ни посрещнат.
Отишла, та извикала:
— У-а-а! Вълк ви иде на сватбата, вълк ви иде на сватбата!
Тогава всички от сватбата — кой с мотика, кой с лопата, кой с дърво — погнали вълка и като го стигнали, наложили го както трябва. Лисицата влязла в къщата, а там била само невестата. Тя се опитала да викне, но лисицата й рекла:
— Ще викнеш, ама аз ще кажа, че ти се скри — и тя се умълчала.
Лисицата се наяла хубаво, имало квасено мляко, взела та се намазала по главата и побегнала. Търчала, търчала, достигнала вълка и започнала да стене, да охка:
— Олеле, главица! Олеле, крачета!
— Какво ти е, кума Лисо?
— Ох, ох, олеле, утепаха ме! Ох, ох, леле, ще умра! — и се търкулнала на земята, па рекла: — Я виж, куме, не ми ли изтече мозъка?
— Е, като е така, кума Лисо, да те понося ли малко?
— Ех, куме, няма да ти забравя добрината!
Метнал я вълкът, а тя започнала да вика:
— Болен здрав носи, болен здрав носи!
— Какво врещиш, кумице!
— Бая си на главата, куме, че ми се вие свят.
— Като си отишла до дупката, тя скочила от вълка и му рекла:
— Болен здрав носи!
Вълкът се спуснал да я хване, а тя се скрила в дупката си, в едни кореняк. Вълкът започнал да бърка да я улови. Уловил я за крака, а тя викнала:
— Корен-крак теглиш, корен-крак теглиш! — и вълкът я пуснал.
Пак бръкнал вълкът, хванал корен, а лисицата му извикала:
— Олеле, крачето, олеле, крачето!
И вълкът още повече и по-силно я теглил, пък като се откъсне коренът, изтърколил се по брега нанадолу, та се утрепал.
* * *
Вуко се спущил да я фане, а она се скрила у дупката у един кореняк. Вуко фанал да бърка да я улови, уловил я за ногата, па она викнала:
— Корен-нога теглиш, корен-нога теглиш! И вуко я пущил. Па бръкнал вуко, фанал корен, а лесицата му извикала:
— Олеле ножица, олеле ножица!
И вуко още повеке и по-силно теглил, па като се отчепи корен еднаж, та като се изтъркаля вуко из един брег нанадолу, та се утепал!
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.