Теодор Траянов е роден в Пазарджик, но завършва Първа мъжка гимназия в София, след което следва във Физико-математическия фаkултет на Софийския университет. По-късно завършва и Техническото висше училище във Виена (1901-1908). Траянов е високо образован и е могъл да устрои добре живота си с някаква служба, но вместо да избере спокойния и подреден живот, той се записва доброволец и участва в двете балкански войни през 1912-а и 1913-а година. Включва се в четата на Христо Чернопеев и е награден със Златен кръст за храброст. Първите му стихове излизат на бял свят в сп. "Смях" през 1899 г. Оттам насетне публикува свои творби в почти целия български периодичен печат: списанията "Българска сбирка", "Наш живот", "Демократически преглед", "Художник", "Ново общество", "Съвременник", "Съвременна мисъл", "Свобода", "Художествена култура", "Факел". "Звено", "Народ и армия", "Везни", "Парнас", "Хиперион", "Модерно изкуство", на алманаха "Южни цветове", на вестниците "Ден", "Оса", "Злъчка", "Епоха", "Вестник на жената", "Зора", "Литературни новини", "Мисъл", "Заря", "Литературен глас", "Литературен свят", "Мир", "Литературен живот" и др. 

Емблематична за творчеството му се оказва срещата му с Иван Радославов и Людмил Стоянов, с които девет години съвместно редактира най-голямото българско символистично списание - сп. "Хиперион".

За времето, прекарано във Виена - като студент и после като дипломат, Траянов се запознава в оригинал с трудове на немски философи като Фихте, Хегел, Хусерл и Ницше, които сериозно повлияват на философските му възгледи. Във Виена общува с виенската артистична бохема, сред която са много писатели неоромантици. Траянов се оформя като най-последователният български поет символист, за когото символизмът е преди всичко философия. Заедно с Яворов, той е считан за родоначалник на българския символизъм. Според много критици, основите на символизма в България поставя стихотворението на Траянов "Нов ден" (сп. "Художник", 1905). Мнозина, между които и Иван Радославов, дори считат тази творба и появата на нейния автор на литературния хоризонт за "предвестник на нова епоха в българската поезия".