От години тя е неоспоримата съвест на театъра ни. «Юлия каза» или «Юлия много го хареса» – с това не се спори, това мнение тежи, както ничие друго. Можеш да приемеш или не нейното мнение, но не можеш да не се вслушаш в него. Защото в нея няма – цяло чудо! – капка завист към колегите, а обратното – огромно любопитство към работата им и не по-малка радост от успехите им. Как следи, как се гордее със своите ученици – гордост на драматичния и кукления ни театър.

Юлия е най-любопитният човек, когото познавам. При това, любопитството й не е съсредоточено само към театъра или изкуствата, към човека. Тя е любопитна и към всичко, което я заобикаля, към близкия и далечен свят, към законите на физиката, към космоса, към възбудилите въображението й неочаквани свойства на водата (паметта на водата!). Жадно възприема природата, запролетените дървета, високото синьо небе, причудливите облаци – като дете… Тя знае силата на малките радости, знае и упоителната заразителност на внезапната човешка мисъл.

Тя засили игровото начало в нашия театър, вкара клоунадата като един възможен и художествено пълноценен поглед към света. Без нея нямаше да говорим за театър на Стефан Москов, за театър на Александър Морфов, за театър на Катя Петрова и т.н.

Понякога си мисля, че докато я има Юлия – не всичко е загубено.

Никола Вандов – драматург

Юлия Андреева Огнянова е български режисьор.

Родена е в град Варна на 22 февруари 1923 г. Завършва през 1953 г. ГИТИЗ-Москва, специалност „Театрознание“ при професор П. Марков.

Първата й постановка като режисьор е „Всяка есенна вечер”, представена в Драматичния театър в Бургас през 1959 г., когато тя, Вили Цанков, Леон Даниел, Методи Андонов и привлечените от тях актьори, художници, композитори и поети създават славния театър „АБ“, променил българския театър за години напред.

В периода 1957-1960 г. е драматург в драматичния театър в Бургас, след това става режисьор в театър „Трудов фронт” (1960 – 1964), а от 1972 до 1975 работи в Театър 199. Между 1975-1978 е в Драматичния театър в Пловдив.

Преподава режисура за куклен театър във ВИТИЗ, където нейни студенти са Теди Москов, Мая Новоселска, Александър Морфов, Васил Василев-Зуека, Нина Димитрова, Кръстю Лафазанов, Христина Арсенова, Велимир Велев и др.

Юлия Огнянова има трудна и сложна житейска и театрална съдба. Над нея е била наложена негласната присъда: „Забравете това име“. Вместо това тя е наричана Майка на съвременния български театър и все повече хора искат да бъдат нейни последователи.