У всеки от нас живее по един Пътуващ Проповедник, който в определен момент от живота тръгва на път, за да се озове там, където никой не е очаквал и никой не се е надявал. Независимо дали го познаваме или не, той пътува и пътува и разбираме за него едва когато пристигне в крайната цел, ала тогава е твърде късно.

Ако обаче го срещнем някъде по пътя, бихме могли да прекараме много прекрасни минути и часове заедно и да открием неподозирани загадки и мистерии в пещерата Прохория.

*****

Проповедника не спи. Денем и нощем броди по широките друмища, яде къшей хляб и каквото намери по пътя, пие вода от случайно срещнати извори и все върви без умора. Понякога сяда под сянка или до огъня, за малко оборва глава на гърдите си, но сън го не лови и пак тръгва напред без посока, ала се движи право към целта, без да я вижда или чува. Но той знае, че тя е там, където го заведат краката му, където го завалят дъждовете, където го изхвърли бурята.

Срещнах Проповедника в един мрачен ден, когато не беше нито топло, нито студено, пейзажът наоколо не изглеждаше нито красив, нито скучен, а времето не минаваше нито бързо, нито бавно. Направи ми впечатление лилавата му шапка на мъдрец, прошарената сплъстена брада на скитник, малката, преметната през рамо бохча на пътешественик, както и дългата до земята, изгубила цвета си роба, обгръщаща тялото му. Той ми направи знак да се приближа. Така го открих за себе си и останах с него дълго време. Може би защото в душата ми не беше нито празно, нито пълно, а сърцето ми не туптеше нито спокойно, нито развълнувано, аз тръгнах подире му без устрем и без мечти, без сълзи и без отчаяние. Не го попитах нищо и не поисках нищо; той също нищо не ме попита и нищо не ми обеща. Вървяхме много дни, преживяхме много премеждия, чухме много истории и видяхме много неща.

*****