Мислех си, че животът е гаден. А той се оказа по-гаден, отколкото си мислех. Хората ме гледаха и чувах зад гърба ми  да казват: „Ето, минава“… Знаех, че минавам. За какво трябваше да го съобщават така, че да чуя. Ако имаше начин, щях да ги заобиколя. Но те изникваха на пътя ми. Опитвах се да изтръскам очите от гърба си. После. После се събличах, влизах в банята и пусках душа. Триех очите им и стоях толкова дълго под него, докато усетя, че вече няма топла вода. Докато се разпадна. В началото се насапунисвах с домашен сапун и се надявах, че ще им долюти и няма да могат да се отворят, когато минавам пак покрай тях. На другия ден се чудех, че дори не са се просълзили.

Трудно е да просълзиш човек… Това го знам от тогава…

Само дето кожата ми започна да се лющи след това. Първо изпръхна, после започна да се лющи. Разпадаше се. Като риба, ама със сухи люспи. От тогава ми е навикът да пускам душа, докато свърши топлата вода. Докато измия всичкия сапун. И след това…

Един път пробвах и си насапунисах очите. Отворих ги и започнах да ги търкам със сапун. После едва намерих душа да ги измия.  Пък на другите не им люти. Друг път се насапунисах така, сякаш баданарки с вар са минавали отгоре ми. Спрях душа и така излязох – да проверя дали ще си лепят очите по мене. Така и не им долютя.

Залепиха се – сини, зелени, кафяви, черни… Всякакви очи се залепиха. Ако аз бях око, да съм се разчекнал на такъв хлъзгав терен, ама аз не съм око. Аз съм То…

Така започнаха да ми викат. Присмиваха ми се. Викаха ми То, защото не знаеха какъв пол съм. И аз не знаех какъв пол съм, въпреки че веднъж се влюбих. От другите съученици зная какво представлява влюбването, но моето не беше същото. То беше безполово. Нали и заради това съм То.

Не исках нищо - нито от живота, нито от любовта. За мене любовта тогава бе да бъдем близо. Да ходим на училище заедно, да седим на един чин, да се връщаме от училище, да подавам от закуската, а после да отхапвам дълго от отхапаното. Да пие от лимонадата – заради това обичам лимонада, защото се виждат трохите в нея, след като сме пили от шишето. Обичах да пия след това… Лимонадата имаше друг вкус…