I.Чудата накана

Известният столичен писател-реалист Кардашев излезе от дома си рано един есенен ден и тръгна да кръстосва града.

Той си бе дал дума да се не връща у тях си тоя ден, додето не намери тема за една нова повест из столичния живот.

Тая тема трябваше да бъде нова. Искаше той да напише повест на един нов житейски мотив, повест, която да се различава от досегашните му сатирически драски по силата и глъбината на страстта, по симпатичния или необикновен нравствен облик на героя ѝ.

- И наистина, каква полза - каза си той - вечно да рисувам картини на дребнави характери и души, да изваждам на сцената се тия делнични, прозаични интереси и тревогици из живота на столицата! С такива дреболии и аз ще издребнея. Аз ще се обърна просто на един вид монотонен хроникьор на дневните скандали. Мене ми трябва нещо силно. Животът в столицата несъмнено крие в гънките си и добри проблески, и по-благородни вълнения и потресаещи трагедии. А че ги има - има ги. Животът е сложен, човешките побуждения са най-разнообразни, има и низки и пазарски, има и по-високи; страсти, малки или големи, правят да бият всички гърди. Има и възвишени типове - не само егоизъм и глупост, но аз не искам да ги измислям: нека ми ги подскаже животът. Но за това имам нужда от помощта на случая. Един случай може да ме натъкне на най-неожиданото събитие, да ми открие рудницата на едно ново вдъхновение... А тоя случай няма да ми дойде на крака, при моя писмен стол: трябва сам да го диря, сам да му се случа на пътя. Ловецът, който се е наситил да бие бедни сиви врабчета по дърветата на двора си и иска да удари някой важен дивеч, нарамва пушката и отива в широката планина. Писателят, който търси тема за един вълнуващ и мощен разказ из живота, може да намери лова си в самия кипеж на живота. Прочее на лов: няма да си легна довечера, без да имам дивеча си в записната си книжка!