Скъпи читатели,

Романът, който ще прочетете, ни води към загадките на миналото, към неговите корени и източници, които ние в днешно време напълно сме забравили, дори отрекли. Съ­ществува ли наистина скрито духовно знание, познато на хората от древността, за което напоследък се говори много? Наистина ли част от него се намира на нашата, българската земя и дали ние, днешните българи, сме призвани да го събу­дим? Какво представлява това знание и какво да правим, ако по някаква случайност то пресече пътя ни? Как приемаме знаците и посланията на духовния свят, след като нямаме никаква представа за него? Боим ли се от духовното знание и от онези, чрез които то достига до нас?

С такива именно предизвикателства се сблъскват герои­те на романа. Те са едни от нас, млади, образовани и устре­мени към светлото бъдеще, търсещи себе си в днешния раз­нолик свят, където технологиите ни превземат и границите между доброто и злото се заличават все по-бързо. Заедно с тях е и едно дете с изумителни способности, за какви­то само сме слушали и чели. Всеки ден научавам за едва тръгнали на училище български деца, първенци от светов­ни олимпиади; деца, измислили и изобретили неща, които възрастните не могат. Деца с вълшебни гласове и с всякакви изумителни таланти. Затова се питам дали наистина са толкова далечни времената, в които децата от поколенията след нас ще бъдат носители на духовните знания. В романа именно едно такова дете успява да пренесе през вековете и да ни поднесе част от древното знание. Вярвам, че децата като него са символите и предвестниците на едно по-добро бъдеще, което ни очаква.

Срещата на героите на романа с духовното, стремежът им да осъзнаят връзката си с него и да открият корените му ги провокира да търсят себе си, да влязат дълбоко в своя емоционален свят, да проумеят и приемат първите предзнаменования на настъпващите нови времена. Героите преминават през различни премеждия, лутания и съмнения. Преживяванията им ги водят към осмисляне на живота, към каквото всички ние, съзнателно или не, се стремим. Защото вярвам, че материалното не може да съществува без духовното и обратно. Те са двете страни на монетата, наречена „живот“, и хората са създадени, за да проумеят и преживеят тази истина. Свикнали сме да смятаме, че духовното знание отрича онова, което знаем и с което сме свикнали, изглежда ни фантастично, безсмислено и неприложимо. Често ни плаши и предпочитаме да го отхвърлим. Затова духовният свят ни изпраща послания, близки до нас, които можем да разберем и използваме.

Такова е и знанието, което ни дава Колелото на живота в романа. То е реалистично и съвместимо с днешния ни живот. Ако му се доверим, само ще намери своето място в нас и неусетно ще ни промени. Ще подготви нашите умове и сърца за настъпващото ново време.

В книгата има по малко от всичко, за което жадува душата: малко приключения за освобождаване от рутината на делника, малко загадки, за да превърнем ума в наш доверен приятел, малко познание, за да опитаме вкуса на мъдрост та, малко мистика, за да се докоснем до тайните на Вселената, и накрая – малко романтика, без която животът губи смисъл.

Желая на всички приятни мигове с посланията на Колелото на живота. Вярвам, че те ще ни помогнат да се почувстваме цялостни и да открехнем вратата към смисъла, към своя личен отговор на въпроса: „Защо съм дошъл на Земята, какво е моето призвание?“.

С любов: Весела Василия