Авторът на тази стихосбирка не е вече между живите. Той е скъпа жертва на "възродителния процес". Самозапали се. Тези стихове са рожба на агонията, която продължи няколко години.

Неговото самоубийство аз възприемам като най-благородна форма на инстинкта за самосъхранение - унищожаваш тялото, за да спасиш душата си. Не препоръчвам никому това спасение, но се прекланям пред мъжеството му. Извърши го тихо, без героични пози. В това време на фалшиви герои и показни жестовое той ни доказва, че човешкото достойнство е по-велико от пресметливата смелост.
Неговото самоубийство не е патология, а крайно отрицание на патологията. Защото живяхме в система, където законите за физическо оцеляване заповядваха да се откажеш не само от име и род, но и от собствената си личност. За някои това беше добре дошло, за други - мъчително, за трети...
Кощунствено ми се струва точно сега да анализирам стиховете му. Не мога. Нека бъдещето съди, ако то се окаже по-добър съдия от предишния. /Константин Павлов/

За автора:

Мехмед Карахюсеинов е български поет, художник и преводач. Роден е на октомври 1945 г. в село Севар, Разградско. В ученическите му години баща му е назначен на работа в София и цялото семейство се премества в столицата, където Мехмед живее до края на дните си. Завършва столичното Руско училище. Войнишката си служба отбива в Карлово. Няколко пъти кандидатства в Художествената академия, но без успех. Записва и следва руска филология във Великотърновския университет.

Мехмед работи като печатар, уредник в списание „Нов живот“, строител, осветител в Киноцентъра „Бояна“. Той търси своето място в живота, без това да повлияе на основните му занимания – любовта към литературата и изобразителното изкуство.

От съпругата си Шемсие Карахюсеинова има дъщеря Севара, родена през 1970 г. През 1990 г. се ражда синът му Аспар, когото Мехмед не успява да види – умира два месеца преди раждането му.

„Възродителният процес“ е преломен момент в живота на Мехмед Карахюсеинов. На 2 февруари 1985 г., в навечерието на собственото му преименуване, Мехмед се запалва, отказвайки да смени името си.

Това се случва в малката едностайна къщичка на Витоша. Извършва го тихо, без героични пози. Мехмед получава над 50% изгаряния, но оцелява. Изпада в двадесетдневна кома. През това време името му е променено на Методи. Пораженията от изгарянията скъсяват неимоверно живота на Мехмед и той живее само още пет години, напълно обезобразен. Умира на 44-годишна възраст с името Методи Асенов Караханов. Така и не успява да доживее мига, в който отново да върне името си – Мехмед Хасанов Карахюсеинов.

Мехмед оставя след себе си стотици стихотворения, но първата му стихосбирка излиза от печат девет години след смъртта му. Той владее еднакво добре писмено и говоримо български и руски, както и своя майчин език – турския. Превежда произведения на световноизвестни турски писатели и поети, сред които са Назъм Хикмет, Ахмед Ариф и др.