Месия без мисия?
- Издател: Лексикон
- Жанрове: Съвременна проза , Романи и повести , Криминални
- Страници: 186
Истината се крие в документите и фактите. Прозрението идва след потапянето в притчите и митовете...
Млад, напорист журналист попада на интересни факти и случки от живота на премиера Бойко Борисов. Започва да пише книга, която е по-различна от всичко останало, известно до момента. Авторът знае твърдението на Оскар Уайлд: "Кажеш ли истината, рано или късно ще сгрешиш", но ще стигне ли докрай, или ще утаи у себе си част от наученото, за да оцелее? Това ще разберете, ако прочетете "Месия без мисия?"
Бойко Беленски е автор на поредицата достоверни романи "Недосегаемите". Носител е на наградата на AIEP (българската секция на Международната асоциация на писателите криминалисти) и критиката за 2006 г., а "Да се довериш на дявола" получи националната литературна награда "Георги Братанов на СБП за роман ( 2009 г.).
Виж повече...
Месия без мисия?
Бойко Беленски
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
Много хора гледат, без да виждат. Други виждат, без да гледат. Ние не познаваме себе си. Ходим на училище, но колко от знанията ни са полезни? Посещаваме църква, но не вярваме в Бога. Дошло е времето да погледнем истината в очите и да научим онова, което някои, обединени в общество на „богоизбраните“, пазят в тайна.
Съдбата на Бойко Борисов е зашеметяваща. Това е историята за Пепеляшка в мъжки дрехи, при това в кимоно, в спортен тип облекло и накрая в строго официален костюм (засега дрехи без каквито и да е райета).
Обикновено книгите са резултат от чувства и пристрастия. Още повече тези, в които става дума за съдбата на родината и за една личност, появила се на нейния хоризонт, чакана и заклеймявана, приемана и отричана. Понякога нуждата да си обясним процесите, любопитството или възхитата ни тласкат в лоното на творчеството. Затова авторът трябва да е наясно с чувствата и механизмите, които реализират процеса.
Аз не търсих темата - тя сама ме намери, защото във всичко, сътворено за Бат’ Бойко, има вакуум. За него много се е писало и се пише, натрупана е доста ъндърграунд информация, но мисля, че около особата му има нещо съзнателно или подсъзнателно прикрито, афишират се само скалъпени, отвличащи вниманието версии. Празнината трябва да бъде запълнена. Надявам се книгата ми да съдържа нещо, което вие все още не знаете.
Според Буда можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия или въобще да не тръгнеш по него. Осъзнавам, че написаното няма да се приеме еднозначно. Винаги ще има аплодиращи, обидени и наранени хора, вярващи и невярващи. Но моята цел е да хвърля камък в блатото, макар да знам, че там концентрични окръжности няма да се образуват, или ако това стане, почти веднага ще затихнат. Твърде възможно е предадената чрез мен история да звучи пресилено или изопачено, защото достоверността ѝ е подсилена с ярки краски, характерни за жълтата преса. Нали оттам започва всичко!
За разлика от професионалния историк писателят е призван да синтезира началния материал, да прави връзки, далеч по-неуловими от съдържащите се в даден документ. За мен е ясно, че историята не е ограничена единствено в рамките на надлежно записаните факти, а често се редуцира и в областта на нематериалното - в културните постижения, митовете, легендите и обичаите, психиката - както на отделния индивид, така и на цели групи, обединени в понятието „народ“. „За писателя знанието не е разделено на отделни графи и там табу няма, няма и „несериозни“ области“ - се твърди в един бестселър. В същото време разбирам, че съм се заел с нещо, което Умберто Еко нарича „упражнение по семиотика“. С други думи, пред мен имаше не пъзел, а безброй парчета от различни мозайки, които да обединя в смислен модел или образ.
Първоначално заглавието на тази книга трябваше да е „Бойко Борисов - българският Крал Артур“. Защо? Защото Крал Артур е митична личност. Бат’ Бойко - също. Владетелят реално не е съществувал, събирателен образ е, съчетание от биографии и подвизи на конкретни исторически личности (смесени исторически факти с измислици). Докато нашият премиер е от плът и кръв, но пренапомпан с медиен пиар. Крал Артур е тясно свързан с мита за Светия граал, създаден въз основа на езически ритуали - обединени и доразвити предания. Божественият граал има двояко значение. Той е част от Тайната вечеря и в него Йосиф Ариматейски събира Христовата кръв. Неразривно е свързан и с родословието на Исус, неговото потомство, утробата на Мария Магдалина, от там е и култът към Богородицата. И ако учените имат цял том правдоподобни обяснения за фразата lapsit exillis, която може да е изопачено lapis ех caelis, тоест „камък от небето“, родната ни историография още не е обяснила как се е пръкнал Б.Б. и от пожарникар-каратист е станал главен секретар на МВР, кмет на София и премиер. А може би той да е lapsit ех caelis, което ще рече „паднал от небето", или е производен на lapis elixir - прочутият философски камък на алхимиците.
Какво общо има още между Крал Артур и Бойко Борисов?
Като „В очакване на Годо“ сънародникът ни се появи от необходимостта и с надеждата да размаха меча Екскалибур, да обедини страната - нашият Авалон, да ни поднесе на тепсия Българския свещен граал. По-късно обаче Бат’ Бойко повече ми заприлича на Ланселот Езерни, издигнат от неопитен оръженосец в рицар. Докато впоследствие Крал Артур отъждествих със Симеон Кобургготски и не само защото и двамата често използват репликата: „Като му дойде времето“.
Кинокомпанията „Уорнър Брадърс“ се довери на режисьора Гай Ричи да сътвори поредния филм за Крал Артур. Дали по-късно той няма да посегне и към нашата съвременна история? Освен това ме мъчи дилемата, ако се налага да се сключи договор със Създателя, Б.Б. какъв би пожелал да бъде - президент в президентска република или премиер в парламентарна държава, щеше ли да прескочи пожарникарския си период, би ли заменил Цветелина Бориславова и Цветан Цветанов с други?
Въпросите се задават, за да им се отговаря - казва един мъдрец. - Ако няма отговор, те приличат на стрели, изпратени във въздуха. Всеки въпрос без последствия наподобява невинно покихване. Но по-добре е накрая да стигнем до някакъв отговор, за да не прерасне покихването в епидемия.
За Бойко Борисов важи максимата: „Тези, които са го познавали, не са го забравили. Тези, които са го забравили, не са го познавали“. Той има противоречив характер. И жизненият му път е противоречив. Редуват се амбиция, буйност, оперетност, нерешителност, нервност, смелост, малодушие, непоколебимост...
На коя страна съм аз? Непрекъснато опитвам да си отговоря на този въпрос, но винаги се чувствам колеблив, в очакване на още доказателства „за“ и „против“. Усещам се център. А може би точно такава трябва да е ролята на писателя: съзерцателна, разсъдлива, с точно премерени думи - справедлива. Той да е нещо като кадия.
Величко БЕШКОВ
Мнения на читатели
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.