както по-рано, но и с харпуни. Опитомено било кучето, а след него – овцата, козата, говедото и свинята. Тъй се явили наченките на скотовъдството. Конят обаче още бил в диво състояние и, ако се съди по редките находки на кости в културните пластове от тая епоха, не ще да е бил много разпространен. Пещерите още продължавали да служат за жилища, но през топлото време на годината човек предпочитал да живее извън тях, като си строял колиби от колове и пръти, които измазвал с глина и покривал с шума или трева. Тия примитивни жилища вече му позволявали да обитава равнините, гдето се заселвал около извори, ручеи и реки. Сега вече той познавал житните растения и правел първите опити да ги добива сам, като ровел земята с помощта на мотики и рала, направени от рог, камък или чатали от дървета.

Към кра на тая епоха вече с отнася появата на първите п-големи селища, образувани от по няколко семейства. Места на такива изчезнали предисторически селища представят днес тъй наречените „плоски могили“ – кръгли, с диаметър често пъти до стотина метра и високи до 4–5 метра издигнатини, – образувани от натрупани остатъци (храна, смет, парчета от съдове и др.), които обитателите им разхвърляли около жилищата си и които били засипвани от пепелищата на чести пожари. У нас до сега са разкопани няколко такива могили – Коджа-дерменската и Деневата в Шуменско, могилата в с. Св. Кирилово, Старозагорско, могилата Деве Барган (при Симеоновград) и др. – и намерените в тях материали позволяват да добием достатъчна представа за живота на населението, от което те са останали. В Коджа-дермен напр. е намерен неповреден малък глинен модел на една тогавашна къща: четириъгълна сграда с двустранен покрив и кръгли отвори – прозорци по стените. Една правоъгълна, а по неякога овална дупка служила за врата. Стените на жилището са били отвън и отвътре измазани с глина; намерени са късове от такава мазилка с отпечатъци от колове и пръти. Грънчарството също направило значителен напредък. Грънчарското колело още не било известно, но намерените в плоските могили съдове вече свидетелствуват за една по-висока техника. Те са хубаво изгладени, добре изпечени и по тях се явява инкрустирана орнаментика с геометрически фигури. Тоя вид украса се постигал, като в още меката външна стена на съда се издълбавал или врязвал желаният орнамент и мястото след това било запълвано с бяла или червена глина.

Колко голям е бил напредъкът, осъществен от човека на оная епоха, се вижда от обстоятелството, че той вече знаел да приготвя хляб. От житните зърна добивал брашно чрез мелници – хромели (състоещи се от два камъка: единият по-голям и с изгладена горна страна, на който се насипвали зърната, и другият по-малък, с който се стривали). Карбонизирани хлебни късове, наред с овъглено жито, са намерени в горните пластове на Коджа-дерменската могила. Покрай костите от дивеч, голямото количество кости от домашни животни в насипа на същата могила показват, че скотовъдството вече заемало важно място в поминъка на някогашните ѝ обитатели. Оръдията и украшенията от кост и рог също са били усъвършенствувани, макар че наред с тях продължават да се срещат сечива и оръжия от камък и кремък. Огърлици били правени от глинени мъниста, от пробити костилки на плодове, а също и от черупки на миди.

Към края на неолита на обитателите на нашите земи било вече познато и тъкачното изкуство. Отпечатъци от тъкани и мрежи върху дъната на съдове са намерени в Коджа-дерменската могила и из Софийско, а в Деневата могила са открити и останки от въже. Първото използувано текстилно влакно е това на лена. Идолите намерени в тая могила, изработени от кост и наподобяващи човек фигури, показват, че тогавашният човек имал и оформени религиозни представи.