Борис Дякович (1868-1937) е български музеен и библиотечен работник и учен.

Произхожда от семейство на бесарабски българи. Завършва румъно-българско трикласно училище в родния си Болград и класическа гимназия в Пловдив (1890). Следва право в Новорусийския университет в Одеса (1891-1893) и в Немския университет в Прага (1894), класическа история и археология в Сорбоната в Париж (1895–1898). Посещава лекции в Колеж дьо Франс и в Лувъра. Изучава антично изкуство, история и култура във Франция и Италия. В София е назначен за уредник в етнографския отдел на Народния музей (1898) и заместник-директор на Народната библиотека (1899).

От 1 април 1901 до февруари 1932 година е директор на Пловдивската Народна библиотека, към която създава и Археологически музей (1910). Основател (1923) и първи почетен член (1937) е на археологическото дружество в Пловдив, действителен член на Българския Археологически институт от основаването му (1920) до смъртта си. Като археолог работи в областта на тракийската и гръко-римската древност.

В настоящото изследване Борис Дякович описва откриването и проучването на некропола на Пловдив и находките от него, вкл. надписи и релефи на трите нимфи и тракийски конник. Специално внимание обръща върху разкритата тракийска гробница и върху предметите, намерени вътре и извън в нея.

На първа корица - Фрагмент от плоча пред Пловдивския музей

Фотография Димитър Тонин