Спомените им и след това
- Издател: Лексикон
- Жанрове: Художествена литература , Поезия , Разкази и новели
- Художник: Александра Георгиева, Александра Георгиева
- Страници: 93
Спомените им и след това е концептуален проект от младите за младите и носи отговорите, които всеки младеж и девойка търсят. Книгата, която разказва за живота на чуждите и собствените спомени, е събрала в себе си текстовете на младия режисьор от НАТФИЗ Димитрис Георгиев. Идеята му е вдъхновена от илюстрациите на художничката Александра Георгиева. Книгата е обагрена и със спомените на Галин Стоев, Стефан Икога, Калоян Праматаров, Илиян Любомиров, Иван Димитров, Ясен Василев, Мартин Колев, Димитър Николов, Мариан Бозуков, Марий Росен, Маргита Гошева, Гергана Тодева, Радослав Чичев и Стефан Иванов. Какво се крие в спомените? Те ли търсят теб, или ти търсиш тях? Кой участва в спомените - лица от миналото или хора от настоящото? Една прелюдия към свят, лутащ се между реалност и фантазия. Илюстрациите на младата художничка Александра Георгиева и еклектичните текстове на режисьора Димитрис Георгиев ще ви накарат да изживеете най-интимните си моменти и да се докоснете до юношеските въжделения и скритите чувства на илюстрациите, които търсят своите спомени. А след това ще сте готови да тръгнете по обратния път - за да видите как спомените на някои от най-популярните ни поети, актьори, режисьори и писатели са намерили своите черно - бели изображения и застават пред вас - с истории, които крият неизказаното, затворено в съзнанието. Проектът е достигнал до 18 хиляди души посредством социалните мрежи.
Виж повече...
Спомените им и след това
Димитрис Георгиев
запомнена
разминахме се в сряда.
за момент си помислих, че времето се е върнало с няколко
години назад.
премина бързо.
времето за разминаване.
за секунда я видях, а ето че цял живот е в главата ми.
цветята горе-долу.
в средата на скалпа, главата ѝ се разцепваше на две, но не това бе интересното, а това, че никой никога нямаше никакъв
проблем, с този очевиден феномен.
сигурно аз съм имал, след като съм го запомнил.
не влизат ли някакви неща вътре?
и дали всъщност не е препоръчително тъкмо те да влязат там?
да, устата ѝ бе черна и красива.
щом я помня...
Различна
красотата е ужас. родих се обикновено грозна, но
когато станах на три, всичко се промени.
порасна ми коса, носът ми стана чип. с времето нещо започна да се изменя. не към добро.
навършила пълнолетие, вече съм най-красивото момиче в града.
и единственото без приятели.
стряскат се от мен. отбягват ме.
перфектните черти на лицето ми ги плашат.
сама.
започвам да се обличам лошо, с цел да стана просто „симпатична“ или „сладка“,
но това отблъсква всички още повече. казват, че
го правя, за да привлека повече внимание.
не съм щастлива, не съм искала това
от дясното слепоочие до левия край на устата си правя дълбок разрез с парче счупено огледало.
така освен изключителната красота придобивам и автентичност
с всяка грешка и с всеки успех, ставам все по-красива и по-самотна,
а трябваше да бъда друга.
късно е.
Мнения на читатели
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.