Не по ноти
Чети в библиотекатаДРАГИ ЧИТАТЕЛЮ, авторът на тази стихосбирка не е вече между живите. Той е скъпа жертва на възродителния процес. Самозапали се. Тези стихове са рожба на агонията, която продължи няколко години.
Неговото самоубийство аз възприемам като най-благородна форма на инстинкта за самосъхранение - унищожаваш тялото, за да спасиш душата си. Не препоръчвам никому такова спасение, но се прекланям пред мъжеството му. Извърши го тихо, без героични пози. В това време на фалшиви герои и показни жестове, той ни доказва, че човешкото достойнство е по-велико от пресметливата смелост.
Неговото самоубийство не е патология, а крайно отрицание на патологията. Защото живяхме в система, където законите за физическо оцеляване заповядваха да се откажеш не само от име и род, но и от собствената си личност. За някои това беше добре дошло, за други мъчително, а трети...
Кощунствено ми се струва точно сега да анализирам стиховете му. Не мога. Нека бъдещето съди, ако То се окаже по-добър съдия от предишния.
Скъпи Мехмед, твоите кръстници сега правят опит да заличат следите - прекръщават самите себе си. Това не е утешение, не е възмездие. Аз знам, че ти няма да злорадвстваш, няма да се усмихнеш дори - разплатата на поета е по-висша.
Сбогом. И здравей...
Константин ПАВЛОВ
Мехмед Хасанов Карахюсеинов, поет и художник, роден на 5 октомври 1945 в с. Севар, Разградско. Работи като печатар, осветител в киноцентъра, уредник в списание "Нов живот", строителен работник.
На 1 февруари 1985 поетът се самозапалва. Прави го не демонстративно, а в усамотение, в двора си във Владая. Случаен таксиметров шофьор го загасява и откарва в Пирогов. Докато е в безсъзнание, сменят името му с българско. Лекарите спасяват живота му, но обгарянията са изключително тежки и предизвикват нелечима болест. Мехмед Карахюсеинов умира на 3 май 1990 в София. Три месеца по-късно се ражда синът му.
Виж повече...
Най-купувани
Препоръчано
Най-обсъждани
Новорелигиозно
Господи,
какво е това лумване,
тази люта прогара?
Каква ли незнайна сила,
накъде ли ме кара?
Пламъче ли съм аз,
клада ли?
Какви божества,
какви бесове
са ме страдали –
губя, преди да достигна
доброто, красивото...
Защо дойдох, Господи?
Защо си отивам ?
1981
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.