ЕЖЕДНЕВИЕ

            Жената си намери работа - да шие калъфки за възглавници. Дават й парчета плат, които трябва да се разделят на три. Прави се подгъв от двете страни, след това се сгъва по определен начин наопъки, тегли се по един тегел от трите страни, след това се обръща налице, тегли се още по един тегел от трите страни малко по-навътре, сгъва се на четири, глади се и готово. Двайсет стотинки.

            Аз, понеже си нямам работа, помагам. Сгъвам, кроя, закарфичвам, пак сгъвам, гладя - въобще помагам. За един час шием 5 калъфки. Един лев. Акo шием осем часа - 8 лева. Ако шием 10 часа - 10 лева.  Но не шием.

            Жената сутрин става в 6 часа. В 7 отива у дъщерята и приготвя внука за училище. Води го в 8 часа и в 9 се прибира у нас. Аз през това време кроя. Пием кафе и закусваме печени филийки с маргарин и чубрица. После тя шие, аз сгъвам и гладя. До 11.30 часа.

            Жената отива да вземе внука. Аз кроя.

            От училището идват у нас. Обядваме. Тя сяда да шие. Аз понеже си нямам работа, се занимавам с внука. Той е в четвърти клас. Имам две висши образования и нямам проблеми. Учим и пишем до 5 часа. Внукът се изморява. Трябва да го разсея малко. Обича да му чета приказки от Тони Улф. Любимата му е "За горските обитатели, великаните и джуджетата".

            - Дядо, чети ми за Манджафурко.

            Едно от джуджетата се казва Манджафуоко, но аз го прекръстих на Манджафурко. По-звучно е. Внукът се смее.

            Жената през това време шие.

            В шест без десет обличаме внука и го водим на автобусната спирка. В 6 часа си идва майка му. Предаваме й го. Връщаме се в къщи и пак шием, сгъваме, гладим. Петнайсет калъфки. Слагаме ги в найлонова торбичка и ги носим у шефовете. Три лева. Ако шием всеки ден по толкова - 90 лева на месец. Ама не шием. През почивните дни шефовете са на вилата. И ние почиваме. Не ни се почива. Намалява ни се заработката. Губим 8 дни.

            В събота сутринта аз минавам с прахосмукачката. Тя нещо се развали. Жената готви и пере. След обяд се къпем и жената сяда пред телевизора. Аз, понеже второто ми висше е филология, сядам в стаята и пиша разкази. Чеша си крастата. Мерак ми е от едно време - отпреди пенсионирането. Предлагам ги на разни издателства, но едни ми казват, че не печатат български автори, други ми искат пари. Аз нямам пари. Тия дето ги изкарваме от шиенето, ги събираме за прахосмукачка.

Пенсиите сме ги разпределили за ток, вода и телефон. Данъкът за апартамента го плащаме разсрочено. Парното сме го изключили. По 120 лева на месец.  За ядене също ни остават по 120 лева. По четири лева на ден. Добре е.

            Оня ден на жената й се дояде тиква. Отидохме на пазара - 50 стотинки килото. Отказахме се.

            Тайно си събирам стотинки да си купя хартия за пишещата машина.  Дано жената не разбере.

            В неделя жената ходи у Любка. Любка е болна. Жената ходи да й помага за разни работи. Аз пиша разкази. Лягаме си рано - пестим ток.

            Миналата седмица ми се обади един бивш колега. Пазач е по 24 часа и 3 дена почива.

            - Искаш ли - казва - да започнеш при нас в Министерството на просветата?  Сто и шейсет лева и осигуровките. На жената хем й се иска, хем не й се иска. Сто и шейсет лева са много пари. Ама няма кой да й помага и да се занимава с внука. На мене ми се иска. И заради парите и за това, че е министерство. Култура!

            Внукът пък не иска. Няма кой да учи с него и да му чете за Манджафурко.

            Объркана работа! Няма как. Така ще я караме.

            Вчера си приказваме с жената да вземем да запишем внука за английски. Да не купуваме прахосмукачка. Имаме метла. А на детето ще му трябва английския. Влязохме в Европейския съюз. И в НАТО влязохме. Навсякъде английски. Като вървиш по улиците, всички витрини са на английски. Ще му трябва на детето.

            Майка му и баща му нямат. Ние с жената още можем и ще помагаме. Какво да се прави.

            Това е. Друго не се сещам.

            Утре е понеделник.