Хаим Давид Оливер е роден на 8 януари 1918 година в Кюстендил. Основно и средно образование завършва в родния си град и София. От 1936 до 1938 година следва стопански науки и музика във Виена, членува в студентската комунистическа организация и участвува в нелегалната й дейност срещу хитлеристките окупатори.

След завръщането си в България (1939 г.) влиза в РМС. Известно време упражнява различни професии — търговски служащ, цветарски работник, радиотехник и впоследствие по силата на антиеврейския фашистки закон бива изпратен в трудов лагер. В края на 1941 година бива арестуван и съден за нелегална ремсова дейност. Току-що излязъл от затвора, бива изпратен отново в лагер, където прекарва десет месеца. По-късно за активна антифашистка дейност получава задочна смъртна присъда. В Деветосептемврийското народно въстание участвува като партизанин в хасковския отряд „Асен Златаров“.

Още през първите години след народната победа се отдава на активна читалищна и журналистическа дейност (последователно работи във Висшия читалищен съюз, читалище „Емил Шекерджийски“, в. „Труд“). От 1952 година постъпва в кинематографията. Сега е главен редактор на Студията за научнопопулярни филми.

Написал е многобройни статии по филмови и културни въпроси, редица сценарии за късометражни филми, между които „Художникът Златю Бояджиев“ и „Цената на безумието“. Автор е на романа „Часът на надеждата“, (Профиздат, 1957 г.), съавтор на игралните сценарии „Наша земя“ и „Законът на морето“.

„Федерация на династронавтите“ е първата му книга за деца.