Артистът
Чети в библиотеката- Издател: Лексикон
- Жанрове: Съвременна проза , Романи и повести
- Страници: 83
Завършил българска филология в Софийския университет. Специализира френски език и литература в университета на По, Франция. Специализира с диплом писателската програма на Университета в Айова, САЩ. Завършва с диплом Писателското училище на университета в Айова Сити, САЩ. Работил е във вестниците „Народна младеж“, „Отечествен фронт“, „Литературен фронт“, „Народна култура“, в БНР. Бил е главен редактор на в. „Пулс“ и на в. „Факс“, и заместник-главен редактор на в. „Труд“. В момента е главен редактор на вестник „Нощен труд“. Автор е на 17 книги сред които романите „Такова мълчание, такава война“ (1975), „Дървото“ (1987), „Пари за умиране“ и „Тресавището на Абдовица“ (1983), „Приют за лисици“ (1985), „Любовно досие“ (1987, в съавторство с Наташа Манолова), „Меден капан“ (1988), „Роман в буркан“ и „Речни духове“ (1989), „Любовта на крокодила“ (1990), „Геена“ (1991). През февруари 2004 г. излезе книгата му „Феродо“, която според критиката носи автентичния дух на 60-те години. Творби на Шумналиев са превеждани на английски, руски, немски, френски и др. За сборника „Влюбени разкази“ (2002) Димитър Шумналиев получи авторитетната литературна награда „Балканика“ за 2004 година.
Виж повече...Най-купувани
Препоръчано
Най-обсъждани
Двамата ще ме маризят. Виждам ги през решетката. Виждам как началникът на затвора им говори. Дава им инструкции. През цялото време ме сочи с глава. Глава с фуражка. Кръгли като паяци очи. Бръснат.
Биячите не са бръснати. Значи не са щатни служители. Те са доброволни сътрудници. Служителите на затвора са лъснати. По устав.
Аз съм лекар, лекар на лагера за въдворени жени. Всъщност съм артист по призвание. И сирак. Израснах с куп дечурлига в общежитието на мадам Моника. Прекрасната Моника. Понеже си беше прекрасна отвсякъде. Искам да кажа, видимо прекрасна. Отвън и отвътре.
Вътре имаше жертва. Тя се жертваше за нас, сираците. По най-простия начин. Любеше коменданта на германците Аксел Щерцинг. Всяка неделя вечер се жертваше за нас, а ние слушахме как се жертва. В знак на протест аз, брат ми и еврейчето Роберт разлепвахме позиви срещу фашистката власт. В понеделник се събуждахме като герои. Майката му разгонвахме на Аксел Щерцинг. И на целокупния хитлеризъм.
Тия тъпанари запретват ръкави. Надзирателят отключва. В каменната килия прещракването прокънтява. След всяко прещракване следва нещо. Или ти разрязват тюфлека, докато го направят на фандъци, или те маризят. Понякога и двете. За разнообразие променят реда на сцените.
Обявен съм за враг на народа. Утре, вдруги ден ще ме съдят.
Навън е лято. Усещам го. Усещам жегата. Камъните пукат, изпитват болка, че се разширяват.
Тъпанарите не знаят, че мога да се свивам. Наблюдавал съм толкова кютек, че съм се научил как да узаптя болката. Как да се предпазвам. Кои мускули да стегна. Каква поза да заема. Кои части да предложа на юмруците.
Трябва да не затваряш очи. Толкова хора от страх примижават. Гледай, за да следиш посоката на юмруците. Да измерваш замаха. Когато болката е видяна предварително, мозъкът я изчислява. Не се изненадва. Тялото му подава проверени сигнали. Така да се каже, предизвестява го.
И не крещете, моля. Това насърчава извергите. Уморява съзнанието. То се раздробява от двойната атака. Веднъж писъкът на тялото, веднъж писъкът на страха. Удвоявате му невъзможността да се ориентира.
Толкова рани съм излекувал, че болката не може да ме изненада. Само ще ме посети. Чакам я, както алкохоликът си чака ракията. Готов е на мъка, за да си я получи. Така да се каже, изработва си я.
Болката има тази привилегия, че идва. Досадна работа. Човек изпитва болка, понеже господ го е произвел. Писъците са само притурката към нашето появяване.
Голямата болка е на друго място. В голямото питане защо сме виновни. Ние сме деца на друга вина. Откъде накъде ще понасяме ударите заради вината на другите.
Те са по-виновни от нас, защото са ни създали, без да ни питат. Така да се каже, ние сме готовия продукт на техните усилия. Любов, дълг? Глупости. Всеки е създаден за сметка на удоволствието на другите.
А удоволствието е вина. Ние сме тяхната непризната вина. Ние сме документ на угризенията им. За да ги нямат, умират. Пак, без да питат. Оставят ни този свят, за да им продължим безотговорността. Ебливци, смъртта е бягство от грижа!
Та някакви биячи ще ми се правят на биячи. Тъпо. Не знаят, че ние, сираците, обичаме болката. Тя е нашата фамилия.
Не знаят тъпанарите, че при нас тя се явява предварително, миг преди удара. Ние я познаваме. Няма с какво да ни изненада. Само трябва да я понесем. Нещо като натрапник. Досадна работа, казах. Я, почват.
Аз съм им труден, понеже съм дългуч. Не съм лоена топка. Тя е по-удобна за крошета. На секундата я намират. Крошето прави в тюфлека дупка, тялото заприличва на тава с бухти.
Дългучите са друга работа. Усложняват задачата. Трябва да им издебнеш слабото място, сгъвката, неправилната поза, хрущялите на гръбнака. При тая конструкция биячите се озлобяват. Нужно е да прояват творчество. Ние не се даваме, даже когато ни млатят.
А ме млатят като враг на народа. Вражески. Трябва да личи, че целият народ бие врага си. Дълга операция.
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.