Пролог

1868:

Защо се провали Раковски?

Манастирът си бе все същият – от векове едно от тайните хранилища на древни книги, стари документи, и всякакви вещории – някои на повече от хиляда години. И монахът бе същият - един от няколкото, посветени в пазенето на най-голямата ценност на Задругата – спомена за историята.

Синеокият пристъпи вътре. Чакаха го. Старецът го въведе в библиотеката. Това бе официалната част, където често бяха влизали дори турци. Важните работи не бяха тук, а из пеще­ри и специални укрития в околността. Известно количество документи имаше и в добре прикрито подземие.

-  Ето я... - каза Старецът. - Отне ни седем години да я намерим и още една нашите хора да я препишат на ръка. Искаше я Раковски, но стигна до теб.

-  И той изглежда усети, че е сгрешил нещо. Че нещо му липсва - каза Синеокият.

-  Не знам дали отговорите са вътре - каза Старецът, - Аз я прочетох, интересна е. Но дали има онова, което търсиш, не знам. Струва ни купища злато и време. Знаеш ли как се преписва китайски, без да знаеш езика.

Синеокият се усмихна:

-   Досещам се.

Всъщност пратените в тази налудничава мисия на хиляди мили от тук бяха добре подготвени и знаеха китайски език. Но съвременния. А това бе някакъв диалект отпреди повече от хиляда години. Реално бяха преписвали йероглифите, без да ги разбират.

-  Един и същи текст е на три езика - китайски, латински и стария български - каза монахът.

-   Това е добре, няма да се налага превод.

-  Българският е със старите букви. Древните - каза Ста­рецът. - Някои дори преписващите не ги знаеха и са ги прерисували. Малцина дори в Задругата ги знаят. Ще си пома­гаш с латинския. Аз така на някои места четох.

-   Аз знам древните букви на българите - каза Синеокият.

-  Тогава може би ще вникнеш най-добре в текста. Това би следвало да е оригиналът, а другите два са преводи. Макар че в китайската библиотека всичко е наредено на обратно - китайският изглежда оригинален, а другото - преводи.

-  Единствено абсолютната истина от първоизточника ми трябва.

Старецът се усмихна:

-  Никой не може да потвърди или отхвърли написано тук. То е единствено сведение само за себе си. Но изглежда тол­кова истинско.

-  Някак Господ трябва да подскаже отговорите на бълга­рите. Време е - каза Синеокият.

-   Да, време е - съгласи се Старецът и му подаде книгата.

На подвързията - ръчно изработена, пишеше: „Сказание

на Куин Янг“.

Синеокият бързо се прибра в отредената му килия и без да може да удържи вълнението си, разлисти първата страница...