Ти и аз
- Издател: Лексикон
- Жанрове: Художествена литература , Поезия
- Страници: 71
Дамян П. Дамянов е роден на 18 януари 1935г. в гр. Сливен. Гимназия завършва в родния си град. От 1953г. живее в София. Висшето си образованив - специалност българска филология, получава в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като редактор във в. "Народна младеж" и сп. "Пламък". Има множество публикации в литературния и периодичния печат. Пише поезия, проза и публицистика. Автор е на повече от 50 книги. Негова съпруга е поетесата Надежда Захариева. Негови творби са превеждани на руски, белоруски, украински, унгарски и др. езици.
Дамян Дамянов е сред най-обичаните и четени български лирици. Името му е емблематично за поколения българи. По негови стихове са създадени едни от най-популярните песни.
Надежда Захариева е родена на 3 ноември 1944г. в гр. Сандански. Завършва френска филология в Софийския университет. Надежда е българска поетеса и писателка, автор на много текстове за песни като „Може би“ на група Сигнал, „Разпилей ме ти цялата“ на Лили Иванова и „Любовта е“ на Хайгашот Агасян. Съпруга е на поета Дамян П. Дамянов. Работила е като редактор в литературния бюлетин към СБП и във в. "Български писател". Водила е телевизионно предаване за литература "На ти с Надежда Захариева". От 2005г. до 2009г. е заместник-министър на културата. Издала е над 20 стихосбрки и два романа. Нейни произведения са преведени на английски, френски и словашки.
Виж повече...
Ти и аз
Дамян П. Дамянов, Надежда Захариева
Ти
И ето те най-после истинска.
От кръв и плът – не от мечти.
След толкова жени неискрени
направи искрен подвиг ти.
През хулите и през съветите
премина с каменно лице
и в жертвеника на сърцето ми
принесе своето сърце.
След тебе лаеха езиците
и всичко почерня от дим,
защото като еретиците
до днес на кладата горим.
Не ще угасне дълго кладата
и всяка съчка ще пращи,
и влязла в огъня и млада, ти
старица ще излезеш. Ти,
която като теменугата
на вятъра се подари.
Не ни остава нищо друго,
освен да светим, да горим.
Приказка
До тази нощ бях принц, но омагьосан.
Ориса ме орисницата лоша
чак до смъртта си всяка нощ да нося
една бодлива таралежа кожа.
До тази нощ на таралеж приличах.
Щом слънцето угаснеше стопено,
аз страшната си мантия обличах.
Жените нощем бягаха от мене.
Бояха се от мен. От грозотата.
И те от мен, и аз от тях се криех.
Но мислех си: „Ще дойде тя, едната,
и ще разтури страшната магия!“
И ти дойде. Прежали свойта нежност.
От всички тях ти престраши се първа.
До съмнало ти милва таралежа
и израни ръцете си до кърви.
Ръцете ти ме галят толкоз нощи
и питам се със страх: „Кървят ли още?“
Ах, потърпи: бодлите бавно падат.
Мнения на читатели
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.