2. Ама и аз съм една… Откъде ли измислих тази простотия. През последната година колко ли пъти повторих: “ Намери си най-накрая любовница, че да се разведем.” Повтарях го винаги с едни и същи думи. Точно така. На шега. Как можах да си въобразя, че ще е съвсем друго. Вярвах, до лудост вярвах, че точно това ще го накара да ме забележи, да ми обърне внимание. Не, ние нямахме нужда от любовница. Имахме нужда един от друг. Исках да ме обича, да ме гушка, да ме гъделичка. Точно така, както го правеше преди да се роди Ая. Да сме отново млади и влюбени. Само че… Само че аз вече бях с няколко килограма отгоре. Развлечена и затворена в къщи. Той работеше много и печелеше малко. Аз с единственото развлечение - клюките с останалите млади майки в кварталната градинка. Разкошотия ти казвам! Дали пък за всичко не е виновен животът? Майната му! Тя е вече тук. Нашата любовница. Даже не знам кое ме вбесява повече – дали това, че той се изнесе да живее при нея с половината от покъщнината ни или нейните 20 пред моите 32. 3. Днес отново дойде до вкъщи. Нарича го пиене на кафе след брака. Ама че простотия. Кафе пият обикновено ново запозналите се. Кафета, кафета, докато не ти писне и желанието е така неудържимо, че се напъхвате в кревата без да му мислите. Не само, че ме заряза, ами и кафета да му варя. Тоя за какъв се мисли?… Мила се опитва да ме утеши. Не става. Когато някой те предаде, кой да те утешава. Е, беше гадно, стандартно, скучно. Но все пак 5 години брак, куп илюзии – това си е нещо. Нали всички така го правят. Пък и кой ли си признава скуката. Важното е семейството – да го има, да съществува. Щастие – ама че понятия. Какво ти щастие. Ни сега, ни после. Що не си останах стара мома? Мила е на 12 години след развода си и все още във второ действие на сегашната си любов. Какво може да направи милата? Седим с часове на диванчето ми и разнищваме нашата, т.е. моята- неговата любовница. Кучка, как се развежда женен мъж, ма? Победителка? Ха-ха – нищо по-просто от открадването на някой заврян с раздърпана жена и хленчещо детенце в къщи. Тая е луда. Само ако знае какво я чака… Да и имам победата... Най-лесно се печели женен мъж с малко дете. Но тя откъде да го знае. Нека си изживее илюзията. Пък аз май трябва да си пострадам. 4. Днес имам програма. Да са живи и здрави старите приятели. Само че това утешение не върви. Довечера ще ме водят на градски тур - обиколка на кръчмите. Нека! Отново се звъни – боже, та нали току що си тръгнаха. Всичко е уговорено, какво още. Тези спасителни акции са така досадни. О, не – любимият съпруг стои на вратата с някакво девойче. В първия момент дори не разбирам какво става. Те влизат така свойски. Разполагат се в средата на хола ми. Даже той прави кафе. Нищо не разбирам. Тази дори не я познавам. Той няма сестра. Дали не е някоя далечна братовчедка, която вече съм забравила? А-ха… Та това била нашата любовница. Ха да подскоча от ужас, но нали съм си възпитана. Искали да ми кажат нещо важно. Е, да видим, пък и да чуем. Боже, какво девойче – изглежда толкова невинно, мръсницата. Добре облечена – явно мама и татко се стараят. Едва ли е по възможностите на студентка първи курс подобно облекло. Дали старите подозират, че щастливото им детенце си е намерило още един татко – 18 години – сериозна разлика. Боже, и прическата и поддържана. Ха-ха само че си гризе ноктите. Хванах ли те, миличка. Кукличката имала и недостатъци. И тези очи- пфу, гадост. Интересни – би казал Тони. Той явно отдавна и го е признал. Ама че блудкавост – очи на змия. Синьо-сиви, по-скоро сивкави-ужасно блудкави. Намирисва на холивудска гадост от 30 г. – някаква смачкана Грета Гарбо с изгризани нокти. Ама и тя е една кучка. Седнала с дългите си крака – всъщност задникът и е твърде голям за моя вкус. Но Тони точно такива харесва. Винаги съм знаела, че не съм му по мярка. Къде са моите 48 кг. в сравнение с предпочитаните от него около 70. Животът е странен – никога не знаеш на какво ще се нахендриш! Е това вече на нищо не прилича. Още малко и ще ги изгоня. Това е пълна наглост. Не, не… Накратко – той не иска да се развежда. С две думи ще си живеем всички, но в два отделни апартамента. А той ту тук, ту там. Ле-ле дали ще трябва да и давам уроци по майчинство. А и тази моя ненужна магистърска степен – може пък да и напиша дипломната работа. Това не го разбирам. Аз май го обичам? Ами-и … Не го обичам, но дали съм толкова закъсала, че да деля някой мъж. Айде, бе мъже бол. Не, не става. Ама и тоя моя, пардон “нашия” за какъв се мисли? Развеждам се и при това бързичко. А тая пък защо е тук съвсем не разбирам. Тя да си го дели. А ако предпочита с тройките – не с мен. Не ми е по вкуса. Твърде надута и прекалено закръглена. Офертата не се приема. Писна ми. Ставам и ги изхвърлям и двамата. Това на нищо не прилича. Не защото съм задръстена, не – защото съм нормална. Или ненормална романтичка. Няма значение. Важното, че те са зад вратата, а аз се дера на дивана като магаре. 5. Никога, ама никога не обикаляйте кръчмите с шайка приятели, ако преди това сте си поревали здраво. Явно в организма става такава химична реакция, такъв бълвоч. Тази сутрин нямам глава. Ужасно ме цепи. Нямам и спомени. Трудно ми е дори да се обърна наляво, че и надясно даже. Ужас, ръката ми напипва нещо стегнато и космато. Крак! Мъжки крак! Аз, нима аз съм могла да направя това. В леглото ми има мъж, при това гол. Гол ами – какво да прави облечен мъж в леглото? Не, това са наклепали онези верни приятели – Мила, Мария, Иво и Николай. Гадове. Нима ако те са по двойки обезателно и на мен трябва мъж? Грешка! И за какво ли ми е бил? Ама че лечение, когато пациентът е доведен до състояние на безпаметство! Този не е за изхвърляне, но не е и за мен. Отварям очи и се оглеждам. Ненавиждам в тежка сутрин да има някой около мен, особено някой непознат. Парцалите и навън. Дори не искам да се запознаваме. Пфу, отървах се.