На 3 февруари 1882 г. е роден писателят и общественик Добри Харалампиев Зарафов, известен с псевдонима си Добри Немиров. Много популярен и четен за времето си, един от създателите у нас на психологическия разказ и роман, днес той е почти забравен. Влече го музиката и започва да свири на цигулка, изявява се като художник. Рисува карикатури на български интелектуалци и скици на героите си от романа "Братя". 

След преместването на семейството в София през 1905 г. работи като библиотекар в Българското книжовно дружество. Добри Немиров е автор на над 20 произведения - романи, повести, пиеси. Най-известни са трилогията "Братя"(1927), "Първи бразди"(1929) и "През огъня"(1931), повестите "Когато бях малък" и "Бедният Лука"(1923).

През Първата световна война работи в редакциите на в. "Военни известия" и сп. "Отечество". Започва да пише разкази с военен сюжет, в които пресъздава ада на войната като очевидец на събитията, и които публикува в сборниците „Нови дни. Разкази из войната” (1916) и „Разкази на редника” (1917).

Последният роман на писателя "Напред! Странички от една епоха" е завършен през 1945 г., няколко дена преди смъртта му.

Добри Немиров развива и обществена дейност. Той е  една от основните фигури на Дома на изкуствата и печата в София, инициатор за развитието на тази структура в цялата страна и има важна роля за създаването през 1924 г. на русенския Дом на изкуствата и печата. Един от създателите на Съюза на българските писатели.